Какво предлага Андрей Гюров за бюджета за 2027 г.?

Андрей Гюров, кандидат за президент заедно с Георги Кандев, предлага държавата първо да намали собствените си разходи и едва тогава да иска повече от хората. Проектобюджетът за 2027 г. върви по обратния ред: търси почти 2 млрд. евро повече от данъци и осигуровки, а от себе си съкращава около 57 млн. евро. Гюров заяви, че би наложил вето на такъв бюджет, но държи президентът да се намесва по-рано - с диалог и решения, докато бюджетът още се обсъжда.

Актуализирано: 19 октомври 2026 г.

Бюджетът изглежда далечна тема, докато не стигне до касовата бележка. Ако работите в Сливен на минимална заплата и проектът бъде приет, от януари ще получавате 660 евро бруто - около 30 евро повече на ръка, но при сегашната инфлация от 5,7% цените ще изядат по-голямата част от тях. Пенсионерка в Ловеч ще чака увеличението си до юли, а собственикът на малък цех в Ямбол ще плаща по-високи осигуровки за хората си за втори път за по-малко от половин година. Гюров го описва така: българските граждани „за първи път от много години усещат загуба на своята покупателна способност“.

По-долу са предложенията му заедно с числата от проекта, с ясна граница докъде стигат правомощията на президента. Правителството одобри проекта на 14 октомври и го изпрати на Европейската комисия, но в парламента той още не е внесен и може да се променя.

Какви са предложенията на Гюров и Кандев за бюджета за 2027 г.?

Предложенията на Гюров и Кандев обръщат реда на решенията: първо държавата свива собствените си разходи, а президентът казва навреме колко ще струва всяко решение и кой ще го плати.

Какво променя проектобюджетът за 2027 г. за вас?

Основните данъчни ставки остават същите. По проекта поскъпват осигуровките и някои акцизи, данъчните оценки на жилищата се вдигат, а заплатите и пенсиите растат горе-долу с темпа на инфлацията.

Защо Гюров настоява държавата първо да намали своите разходи?

Защото срещу около 1,96 млрд. евро нови приходи проектът съкращава нетно около 57 млн. евро разходи. На всеки 34 евро, взети допълнително от хора и фирми, държавата пести едно евро от себе си.

Гюров го каза пред бТВ така: „Преди държавата да иска да събира допълнителни 2 милиарда евро от вече поставения под натиск бизнес и от българските граждани, които за първи път от много години усещат загуба на своята покупателна способност, тя първо трябва да оптимизира своите разходи и да ги намали, преди да увеличава тежестта върху гражданите“.

Подобно е и мнението на Фискалния съвет - независимия орган за надзор на държавните финанси. Той препоръча съкращенията в администрацията да надхвърлят вече заложените 10%, а общото усилие за свиване на дефицита през 2027 г. да е поне 2% от БВП. Гюров има и откъде да започне: пред бТВ той припомни, че служебното правителство начело с него остави на следващия кабинет анализ за административна реформа. Като служебен премиер водеше и разговорите за средствата от второто и третото плащане по Плана за възстановяване - „тези 400 милиона евро бяха спасени след денонощни преговори с Европейската комисия“, каза тогава.

Държавата трябва да помага там, където човек сам не може, и да не пречи там, където може сам. За цеха в Ямбол сметката е проста: всеки спестен от държавата милион е милион по-малко, който трябва да се търси от осигуровките на хората му.

Какво би направил Гюров, за да не се топят заплатите и пенсиите от цените?

Мерки с бърз и осезаем ефект и президент, който публично да ги изисква и да следи резултата - това предлага Гюров. Минималната заплата се определя от правителството, а пенсиите - по формула в закона; президентът има думата по законите за данъците и осигуровките, от които зависи колко стига до ръката.

По проекта на постановление минималната заплата става 660 евро бруто от 1 януари - с 39,80 евро, или 6,4%, повече. На ръка това са около 30 евро, а при инфлация от 5,7%, колкото беше през септември според НСИ, реалното увеличение остава под 5 евро бруто месечно. По старата, вече отменена формула минималната заплата щеше да е малко над 690 евро.

При пенсиите разчетите на бюджета са за около 8% от 1 юли по швейцарското правило от Кодекса за социално осигуряване, или около 40 евро при пенсия от 500 евро. Точният процент ще стане ясен напролет, а дотогава зимните сметки се плащат със сумите от 2026 г. „Булгаргаз“ пък вече поиска газът за ноември да поскъпне с около 34% (решението е на регулатора КЕВР).

Гюров пита правителството онова, което питат и хората: „какви са реалните мерки, които хората ще започнат да усещат веднага“ и „Кога ще се видят резултатите, заради които народът ви е избрал?“. Президентът според него трябва да постави проблема пред институциите и публично да поиска конкретни мерки, а после да следи дали са изпълнени. Като служебен премиер той вече е минал по този път. През март 2026 г. кабинетът му обяви пакет от близо 100 млн. евро заради скъпите горива и ток, с по-ранни плащания към земеделците преди сеитбата, а дотогава вече беше въвел компенсация от 20 евро за най-уязвимите. „Подпомагаме хората, които бяха най-много засегнати от кризата“, обясни тогава Гюров.

Здравеопазването е отделен въпрос, особено за хората над 60 години. Кабинетът го нарече приоритет и обеща повече пари за младите лекари и за Националната детска болница, но към 14 октомври не беше посочил суми. Гюров обещава точно такъв отговор да не се отлага: „Ще казвам истината за цената на всичко - ясно и навреме.“

Какво предлага Гюров срещу поскъпването на храната и горивата?

Прехраната за Гюров е „въпрос на национална сигурност“, а държавата според него има инструменти да влияе на цените и трябва да ги използва. Проектобюджетът залага на еднократен данък върху „свръхпечалбата“ в шест сектора, сред които и хранителните вериги, а икономисти предупреждават, че част от него може да стигне до рафтовете.

„Прехраната на хората е въпрос на национална сигурност“, написа Гюров на 14 октомври. Обяснението му е съвсем битово: „Ако транспортът трябва да заобикаля, стоката пътува по-дълго. Ако пътува по-дълго, струва повече.“ Оттук идва и настояването му да се пази работата на около 1,2 млн. души в производството, търговията и транспорта, защото „по-труден транспорт означава по-скъп бизнес; по-скъп бизнес означава по-малко инвестиции и по-несигурни работни места“.

За горивата е категоричен, че „държавата наистина има инструменти, с които може да влияе“, а още през септември предупреди, че мерките за защита на хората и индустрията „трябва да се задействат сега“. Самият той ги е ползвал: служебният му кабинет отложи от април за юни увеличението на тол таксите - ход, който трябваше да спести на превозвачите около 30 млн. евро.

Данъкът върху „свръхпечалбата“ е 33% и се плаща само за 2027 г., върху печалбата над средната за 2020-2025 г., увеличена с 20%. Освен веригите с поне пет обекта засяга банките, застрахователите, телекомите, обменните бюра и фирмите за бързи кредити. Финансовото министерство очаква около 800 млн. евро, като 30% от данъка ще се връщат на фирмите, които ги вложат в капиталови буфери или в инвестиции. „Съществува реален риск тежестта на този данък да бъде прехвърлена върху крайните потребители“, предупреди пред Bloomberg TV Bulgaria Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България. По-предпазливият Адриан Николов от Института за пазарна икономика също вижда инфлационен риск, защото е възможно част от компаниите да прехвърлят данъка върху потребителите.

„Първо ще пазя правилата еднакви за всички“ - така започва списъкът с приоритетите на Гюров, и за цените това има съвсем практичен смисъл. Когато всички плащат данъците си и регулаторите не си затварят очите, укриването на ДДС престава да е начин да продаваш по-евтино от честния си съсед и да го изтласкаш от пазара. Тогава конкуренцията сваля цените по-трайно от всеки еднократен данък. Президентът може да върне закон с вратички и публично да попита регулаторите защо мълчат. Кандев, с близо 27 години в МВР зад гърба си, познава и другата страна на въпроса: според него олигархията и беззаконието за едни са лозунг, а за други житейска реалност.

Защо според Гюров правилата за данъците и осигуровките трябва да са предвидими?

Защото фирмите и семействата не могат да планират, когато правилата се сменят твърде често. Проектът вдига минималните осигурителни прагове за втори път за по-малко от шест месеца, а финансовото министерство предлага данъчните оценки на сградите поне да се удвоят до 2029 г.

Максималният осигурителен доход стана 2300 евро от 1 август 2026 г., а по проекта от 1 януари ще бъде 2400 евро. Минималните прагове - най-ниските суми, върху които се плащат осигуровки според професията и сектора - трябва да донесат още 196,7 млн. евро, а общо приходите от социални осигуровки да нараснат с 1,219 млрд. евро. За цеха в Ямбол сигурност означава точно това - правилата да не се сменят за една нощ. Когато трудът поскъпва внезапно, част от фирмите се изкушават да осигуряват на минимума или да плащат „в плик“, а тежестта пада върху честните.

При жилищата МФ предлага данъчните оценки да се вдигнат с 30% през 2027 г. и с по 35% през 2028 и 2029 г. От тях зависи данък сгради, чиято ставка определя всяка община. В ефира на NOVA NEWS, цитиран от Investor.bg, данъчният консултант Николай Иванчев даде пример с апартамент в София с данъчна оценка около 50 000 евро: при ставка от 2 промила собственикът плаща около 100 евро годишно, а при 30% по-висока оценка - около 130 евро. За пенсионер с една пенсия и десет евро отгоре се усещат.

Една от мерките пък следва точно принципа за еднакви правила: продавачите на нови сгради и парцели ще трябва да се регистрират по ДДС преди първата сделка, което затваря схемите за продажба без данък и трябва да донесе около 120 млн. евро. Купувачите обаче трябва да знаят, че възможността да вземат ново жилище по-евтино, без ДДС, ще изчезне, ако мярката бъде приета.

Предвидимост Гюров поиска от бюджета още през юни, за проекта за 2026 г.: инвеститорите и външните наблюдатели, по думите му, търсят последователност, а политическите послания не ги убеждават. Неговото предложение е преди всяка подобна промяна хората да знаят кой ще плати и колко. Ако закон бъде приет, без това да е ясно, президентът може да го върне.

Има ли нещо добро в бюджета за 2027 г.?

Има, стига предложенията да бъдат приети. Семействата с деца ще получат по-големи данъчни облекчения, а малките фирми - по-висок праг за задължителна регистрация по ДДС: 75 000 вместо 51 130 евро.

Облекчението за деца се приспада от годишния облагаем доход и за едно дете расте от 3067,75 на 5000 евро, за две - от 6135,50 на 8000 евро, а за три и повече - от 9203,25 на 11 000 евро. Семейство с едно дете ще плаща до около 190 евро по-малко данък годишно, а новото приспадане на до 2000 евро за здраве, образование и спорт може да върне още до 200 евро, ако се пазят касовите бележки. Ваучерите за храна по проекта стават до 200 евро месечно, а по последния вариант на МФ данък от 7% ще се плаща само върху сумата над сегашните 102,26 евро.

Добрите мерки Гюров ги приема. Президентът според него подкрепя правителството, когато работи добре, и показва, когато мнозинството греши.

Какво казва Гюров за дълга и дефицита?

Гюров отхвърля бюджети по логиката „ще му мислим по-късно“, а проектът за 2027 г. трупа дълг: от около 40,6 млрд. евро в края на 2026 г. до около 47,1 млрд. евро в края на 2027 г., или от 31,1 до 33,3% от БВП, при дефицит от 4,3%.

Дефицитът е разликата между разходите и приходите на държавата и се покрива с нови заеми. Тази година той е около 5%, така че посоката е правилна, но първоначалната цел беше 3,9%, а таванът по европейските правила е 3%. Затова заедно с бюджетния план България трябваше да представи в Брюксел и мерките си по процедурата при прекомерен дефицит. Ръстът на дълга от около 6,5 млрд. евро само за една година прави приблизително по 1000 евро на всеки от 6,42 млн. жители на страната. Фискалният съвет пък предупреждава, че през 2028 г. лихвите ще стигнат 1,88 млрд. евро - пари, с които няма да се плащат училища и болници.

В същото изказване за бюджета за 2026 г. той предупреди срещу „добре познатата схема“ на повече разходи днес и повече проблеми утре. Предложението му е управление, което гледа отвъд следващите избори и е готово да взема трудни решения. Правителствата имат мандат. България трябва да има непрекъснато бъдеще.

Кой ще подпише бюджета за 2027 г. и какво би направил Гюров като президент?

Ако парламентът приеме бюджета до края на годината, ще го обнародва сегашният президент, чийто мандат изтича на 22 януари 2027 г. След тази дата Гюров като президент би могъл да връща за ново обсъждане законите за данъците, осигуровките и бюджета.

По Закона за публичните финанси правителството трябва да внесе проекта в Народното събрание до края на октомври. След като парламентът приеме закона, президентът има 15 дни да го обнародва или да го върне за ново обсъждане. Депутатите могат да преодолеят ветото с гласовете на повече от половината от всички народни представители - 121 души. Ветото има и цена. Бюджетът за 2026 г. закъсня толкова, че държавата работи месеци наред без редовен бюджет, и президентът Илияна Йотова го подписа, макар да видя в него „много проблеми и много несъвършенства“: вето според нея „щеше много да забави парите за заплати и парите за общините с още един месец“.

Гюров знае как изглежда държава без редовен бюджет. Служебният му кабинет предложи промени, с които до приемането на бюджета за 2026 г. заплатите да се индексират и социалните плащания да растат, а общините да могат да харчат. Затова и държи на намесата преди гласуването: „Президентът трябва да е проактивен, да не чака от другата страна на ‚Дондуков‘ с вето в ръка, а да предлага диалог, да предлага решения“.

От 22 януари 2027 г. Гюров като президент би могъл да връща всяка актуализация на бюджета за 2027 г. и целия бюджет за 2028 г., заедно с данъчните и осигурителните закони към тях. Би могъл и да сезира Конституционния съд, ако смята, че закон противоречи на Конституцията, и да се обърне към Народното събрание, преди да започне работата по следващия бюджет - тогава, когато правилата още могат да се обсъдят. Бюджета пише правителството, и Гюров не твърди друго: още при старта на кампанията заяви, че няма да обещава всичко, а единствено това, което президентът може да направи. Властта обаче дължи обяснение, и той може да настоява всяка нова тежест върху хората да идва с ясни мотиви и с числата, на които стъпва.

Държава, на която можеш да разчиташ, казва на пенсионерката в Ловеч и на цеха в Ямбол какво ще им струва следващата година, преди тя да е започнала.

Платен материал от предизборната кампания на Андрей Гюров и Георги Кандев.

Купуването и продаването на гласове е престъпление.