Какви са позициите на кандидатите за президент за войната в Украйна и Черно море?

Гюров и Кандев определят войната като руска агресия и настояват за консултации по член 4 на НАТО след ударите по кораби край българския бряг. Костадинов и Волгин искат „активен неутралитет“, спиране на оръжията за Украйна и отмяна на санкциите срещу Русия. Йотова и Вълчев поставят на първо място преговорите и предлагат мораториум върху бойните действия в Черно море.

Актуализирано: 20 октомври 2026 г.

За една седмица през октомври дронове удариха четири търговски кораба в изключителната икономическа зона на България. Два потънаха, а 21 моряци са в неизвестност. След ударите в кампанията се спори и как държавата да защити крайбрежието и корабоплаването.

Президентът е върховен главнокомандващ и председателства Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), но външната политика се ръководи от правителството. Как кандидатите виждат ролята на България във войната и какви действия предлагат след атаките в Черно море?

Сравнението обхваща трите двойки на изборите на 25 октомври 2026 г., които имат подкрепата на парламентарна партия и над 5 процента в независимите проучвания. Критериите са обяснени в „Кои са основните кандидати за президент?“. Двойките са подредени по номера в бюлетината, а позициите им са представени чрез публични изказвания с посочени източници.

Какво се случи в Черно море през октомври?

На 6 и на 13 октомври дронове удариха по два търговски кораба в изключителната икономическа зона на България, извън 12-милните ѝ териториални води. Разследването още не е посочило официално извършителя. Руското посолство в София заяви, че корабите не са били сред целите на руските въоръжени сили.

При първата атака, на около 70 морски мили източно от Бяла, потъна Alfa Watan. Десетимата членове на екипажа му не бяха открити, а всичките 18 моряци от втория кораб, Able, бяха спасени.

В нощта на 13 октомври бяха ударени Chelsea 3, на около 18 морски мили източно от Бяла, и кораб на около 17 морски мили източно от Крапец. Медиите посочват различни имена за втория кораб. Екипажът на Chelsea 3 беше спасен, а от другия кораб оцеляха петима души и 11 са в неизвестност.

На 13 октомври министър-председателят Румен Радев привика руския посланик Елеонора Митрофанова. Според него няма солидни и ясни доказателства, за да бъде обвинена която и да е от страните, но логиката сочи, че резултатът е в полза на Русия. Митрофанова заяви, че няма информация, и допусна провокация от трета страна.

Европейският съвет посочи Русия като отговорна за ударите на срещата си в средата на октомври. На 16 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че България е поискала от НАТО самолети, зенитно-ракетни комплекси, противодронови системи и патрулна авиация. На 20 октомври транспортният министър Георги Пеев обяви, че по случая Chelsea 3 са открити отломки, които българските разследващи органи анализират.

Йотова свика КСНС още на 7 октомври. В становището, публикувано на сайта на президентската институция, съветът осъжда ударите и настоява за разследване, без да назовава извършител. Препоръчва „антидрон системи с възможности за кинетично въздействие“ съвместно с НАТО и ЕС, както и мораториум върху бойните действия, договорен от шестте черноморски държави. Консултациите по член 4 на НАТО са определени като непродуктивни на този етап. ДПС, ДБ, ПП и „Възраждане“ не подкрепиха становището.

Позициите накратко

Каква е позицията на Гюров и Кандев?

Андрей Гюров и Георги Кандев определят войната като агресия на Русия. Според тях мирът трябва да осигури гаранции за сигурността на Украйна и Европа, а след ударите в Черно море България трябва да поиска консултации по член 4 на НАТО.

В интервю за „Дойче веле“, препубликувано от Fakti.bg на 14 октомври, Гюров се позова на резолюцията на Общото събрание на ООН. По думите му тя „казва, че войната на Русия срещу Украйна е агресия“. Още в първото общо интервю на двойката за „Извън ефир“ на 2 септември Кандев заяви: „Украйна е суверенна държава с международно признати граници.“ Той добави: „Военни сили на Русия нахлуха в Украйна.“

Пред bTV на 20 септември Гюров определи справедливия мир като „мир, който дава гаранции, че той ще бъде устойчив“. Той настоява за засилване на санкциите, а в спор с премиера Радев за „предела“ на подкрепата за Украйна написа: „Мирът изисква гаранции за сигурност, а не отстъпление пред страха.“

На 18 октомври Гюров нарече сделката между Доналд Тръмп и Владимир Путин за руски дизел „наивна“ и добави: „Цените не се интересуват от ръкостискане между Тръмп и Путин.“ Пред „Дойче веле“ напомни, че „Русия ни е обявила за вражеска държава“. На 18 октомври допусна разговор с Путин като президент само „при спиране на такива удари и ясна заявка от страна на Русия“.

Като служебен премиер Гюров подписа с Володимир Зеленски десетгодишното споразумение за сигурност между България и Украйна. Това стана в Киев на 30 март, а документът предвижда и съвместно производство на дронове. „Ще продължим да подкрепяме Украйна и ще вървим заедно по пътя към нашето общо бъдеще в Европейския съюз и НАТО“, заяви той тогава. Пред БНТ уточни: „Подписването на такъв договор няма нужда от санкция на парламента, защото това е политически акт.“

Гюров подкрепя и участието в Коалицията на желаещите - държавите, които подготвят гаранции за сигурност на Украйна. Пред „Извън ефир“ той определи като „съвсем нормално за българската държава да бъде част от тази коалиция“. На твърденията, че България ще изпраща войници, Кандев отговори във видео на 15 октомври: „Никой няма да изпраща войски никъде.“

След втората атака в Черно море Гюров написа на 13 октомври: „Настоявам правителството незабавно да поиска консултации по член 4 от Договора за НАТО и да представи конкретен план за защита на българското крайбрежие и корабоплаването.“ Пред BBC уточни: „Не говорим за ескалация, а за консултации с нашите съюзници.“ Още на 7 октомври беше заявил: „България има нужда от модерна ПВО, радари, противодронови способности, боеприпаси…“

На 18 октомври по bTV Гюров определи реакцията на правителството и президента като „прекалено закъсняла и хаотична“. Той се позова на заключението на Европейския съвет за руската намеса в атаките, но добави: „Това, което е най-важно в момента, не е президентът да посочва откъде идва атаката“. По думите му „Доказателствата са за съда.“

Кандев, бивш временно изпълняващ длъжността главен секретар на МВР, постави акцент върху готовността за реакция. Според него „когато работиш в системата за сигурност, знаеш едно - след първия удар не чакаш втория“.

Каква е позицията на Костадинов и Волгин?

Костадин Костадинов и Петър Волгин настояват за „активен неутралитет“, спиране на износа на оръжие за Украйна и отмяна на санкциите срещу Русия. За ударите в Черно море Костадинов допуска както руска атака, така и украинска провокация.

„Ако аз съм президент, ще настоявам за обявяване на активен неутралитет в конфликта между Русия и Украйна“, заяви Костадинов в „Тази сутрин“ по bTV на 16 октомври. Той обясни позицията си с думите: „Това означава не подкрепяш никого.“ Според него България вече е въвлечена в конфликта. „Ние сме страна в тази война“, каза по БНТ на 18 октомври.

Волгин заяви пред Дарик през юни: „Украйна никога не е била независима държава, а е била държава на каишка“. На 11 октомври по БНТ посочи: „Пречките пред това да има мир са две.“ Едната според него „се намира в Киев и се нарича Володимир Зеленски“, а другата е Брюксел. Решението вижда в неутралитета: „Траен мир ще има тогава, когато Украйна бъде превърната в неутрална държава.“

Костадинов свързва въвличането на България с износа на оръжие. „Защото ние в момента изнасяме оръжие за стотици милиони евро“, заяви той след заседанието на КСНС. В последвала публикация поиска да „денонсираме споразумението с Украйна (подписано от Гюров и подкрепено от Радев)“, както и износът на оръжие за Украйна да бъде прекратен незабавно. Волгин настоя България да заяви, „че няма да изнесе нито един патрон за режима на Зеленски“.

Двамата искат и отмяна на санкциите срещу Русия. „Имаме ли национален интерес да отменим санкциите и да започнем внос на евтино руско гориво? Имаме“, заяви Костадинов на митинг във Варна на 17 октомври. Волгин определи сделката за руския дизел като „инвестиция в мир и инвестиция в сигурност“. За санкциите попита: „Защото да отговаряш с 22-ри пакет санкции при положение, че предишните 21 пакета не са довели до нищо, това за какво ви говори?“

В края на септември Костадинов и Волгин обявиха намерение да инициират референдуми за членството на България в НАТО и ЕС. На 15 октомври в Асеновград Костадинов обеща да не допусне страната да бъде превърната в „пушечно месо“ срещу Русия: „Аз това няма да го допусна в никакъв случай.“

На заседанието на КСНС Костадинов предложи България да бъде посредник, а неведнъж е посочвал Варна като място за преговори между Русия и Украйна. Той отхвърли седемте предложения на ДБ, сред които протестна нота до Русия, с думите, че те „едва ли не обявяваха война на Русия“, и напусна заседанието.

За извършителя на ударите Костадинов допусна по bTV: „Може да е провокация от страна на Украйна, но може и да е руска атака - това са двата сценария.“ На 18 октомври по БНТ добави: „До момента няма никакви данни, че дроновете, ударили търговски кораби в непосредствена близост до български териториални води, са руски.“

Като защитна мярка той подкрепя противодронова система. „В момента на България е нужна антидрон система“, заяви Костадинов. „Възраждане“ гласува против покупката на германски зенитно-ракетни комплекси, защото според него приоритет са дроновете. Той посочи и цената и срока за доставка: „Нашата страна не може да си позволи да дава 1,3 млрд. за зенитно-ракетни комплекси, които ще дойдат след 3 години“. Волгин също определи реакцията на властта като недостатъчна: „Не е достатъчно да извикаш един посланик или да се скараш на друг.“

Каква е позицията на Йотова и Вълчев?

Илияна Йотова и Кирил Вълчев смятат, че войната няма военно решение и трябва да приключи с преговори с участието на Европа. За Черно море Йотова предлага мораториум върху бойните действия, договорен от всички черноморски държави.

„Войната в Украйна няма военно решение - това е позицията на Президентската институция“, заяви Йотова при издигането си на 8 септември. Тя добави: „Повече оръжия и изсипани милиарди носят само нови жертви и изправят едни срещу други православни народи.“

След заседанието на КСНС на 7 октомври Йотова посочи: „Войната на Русия срещу Украйна доведе до значително влошаване на средата за сигурност в района на Черно море.“ На 13 октомври по БНТ отново заяви, че войната се води от Русия срещу Украйна. Според нея „на Украйна трябва да се помага с всички средства“, но „колкото повече се инвестира в това да се дават оръжия, толкова войната скоро няма да спре“.

Пред bTV на 12 октомври Йотова описа три възможни пътя: „политиката на малките стъпки“ с енергийно примирие, примирие въз основа на европейско предложение и „истинско мирно споразумение“. Вълчев също поставя преговорите на първо място: „Единственият път наистина са преговорите.“

Попитан по NOVA дали Путин е агресор, Вълчев отказа да използва определения. „Този, който влиза в чужда територия, започва войната“, заяви той и допълни: „Да кажеш, че Русия започна войната в Украйна, е по-силно, отколкото да слагаш етикети.“

Йотова е против участието на България в Коалиция на желаещите, „която подготвя военно присъствие в Украйна“, и предлага „коалиция за мир“. „Български войници няма да отидат в Украйна“, обеща тя във Варна на 5 октомври. Вълчев описа желаната помощ така: „Трябва да изпратим български строители да възстановяват Украйна, а не български войници.“

Десетгодишното споразумение с Украйна Йотова определи като „по-скоро политически акт, слабо замислен и слабо изпълнен“. През юни тя подкрепи решението на правителството да спре военната помощ от наличностите на армията с аргумента: „Няма как да се даде нещо, което нямаме“. Подкрепи и резервите на Радев по санкциите срещу патриарх Кирил и бившия собственик на „Лукойл“ Вагит Алекперов.

Когато през септември България се присъедини към изявлението на 51 държави в ООН в подкрепа на Украйна, Йотова заяви: „Първо - това изявление не се подписва“. Тя подчерта, че не е присъствала на разширеното заседание на Съвета за сигурност. Членството в съюзите определя като „наш стратегически избор отдавна“ и настоява, че „България трябва да участва със свой глас“.

След ударите от 6 октомври Йотова свика КСНС, но отказа в документа да се запише, че Русия е нападнала корабите. „Няма как да се твърди подобно нещо, след като няма събрани доказателства и приключило разследване“, заяви тя. На 12 октомври определи атаките като „реални военни действия“.

Два дни по-късно Йотова се договори с румънския президент Никушор Дан двете държави да поискат мораториум. Тя предлага и среща на черноморските страни с участието на Русия и Украйна. След като Европейският съвет посочи Русия като отговорна за ударите, Йотова заяви по NOVA: „Приемам това заключение, това е заключение на Европейския съвет“. За следващата стъпка каза: „Предполагам, че ще се започне с нота към съответната държава.“

Вълчев постави въпроса, без да назовава страна: „Трябва да опазим Черно море от унищожаване на кораби, независимо кой го прави.“ Той дълги години е автор и водещ на „Седмицата“ по Радио „Дарик“, издател и на този сайт.

По какво се различават трите двойки?

Различията засягат помощта за Украйна, санкциите срещу Русия и ролята на НАТО след ударите в Черно море. От трите двойки Гюров и Кандев единствени настояват за консултации по член 4, без да чакат края на разследването. Те определят войната като агресия и искат подкрепата за Украйна да продължи.

Йотова и Вълчев също говорят за войната на Русия срещу Украйна, макар Вълчев да отказва да използва определението „агресор“. Двамата поставят преговорите пред военната помощ. За ударите по корабите Йотова настоява за доказателства, но приема заключението на Европейския съвет за отговорността на Русия. Костадинов и Волгин искат неутралитет, спиране на оръжията и отмяна на санкциите. Костадинов допуска както руска атака, така и украинска провокация.

Има и сходства. Йотова и Кандев заявяват, че български войници няма да бъдат изпращани в Украйна, а Костадинов обещава да не допусне България да се превърне в „пушечно месо“ срещу Русия. Всички подкрепят по-добра противодронова защита. Разминават се обаче за обхвата ѝ: Костадинов е против покупката на зенитно-ракетни комплекси, докато Гюров настоява за по-широка противовъздушна отбрана.

Различно е и отношението към НАТО и ЕС. Гюров и Йотова приемат членството като рамка на българската политика, а Костадинов и Волгин обявяват намерение да инициират референдуми за него.

Какво може да направи президентът?

Президентът представлява България в международните отношения и е върховен главнокомандващ. Правомощията му обаче не включват самостоятелни решения за войната и мира или за изпращането на войски извън страната.

Конституцията поверява на Народното събрание решенията за обявяване на война, сключване на мир и използване на въоръжените сили извън България. Министерският съвет ръководи външната политика. КСНС, свикван и ръководен от президента, е консултативен орган.

Държавният глава може да връща закони за ново обсъждане и да поставя публично въпросите на сигурността. Повече за правомощията му има в „Какво реално може президентът на България и какво не може?“.